Вали нагоре дъжд
и огънят студен е,
когато ме избягваш
и се лъжа, че си ти,
онова, което...
онова, което...
гласа ми мигом (зимно) кара да звънти
на коледни камбани
и на уютна трапезария;
на плажен пясък в Бали,
на старата Италия.
Но ето, че в небивалост
убийствена делюзия
се вкарвам, ерозирайки
и ставайки дифузия
на ниско самочувствие и жажда за любов
които се завиват пак в небивалост до гроб.
© Емил All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
