Вали нагоре дъжд
и огънят студен е,
когато ме избягваш
и се лъжа, че си ти,
онова, което...
онова, което...
гласа ми мигом (зимно) кара да звънти
на коледни камбани
и на уютна трапезария;
на плажен пясък в Бали,
на старата Италия.
Но ето, че в небивалост
убийствена делюзия
се вкарвам, ерозирайки
и ставайки дифузия
на ниско самочувствие и жажда за любов
които се завиват пак в небивалост до гроб.
© Емил All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
