Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва

Като сенки картини паметни изникват

Спомени напират, сърцето й се свива…

Болезнените мисли защо не притихват?

Очи затваря. В сън кошмарен се унася.

Ето - към бащин гроб със цвете се отправя

Но гробът се повдига, свещта й угасва…

и бащин глас долита: Господ не забравя!

Просветва утро. Пак посреща я зората.

Отново сив живот започва след кошмара.

И всеки ден тъга и страх тежат в душата

и на неблагодарност дъщерна товара..