Неблагодарница
511
0
0
Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася.
Ето - към бащин гроб със цвете се отправя
Но гробът се повдига, свещта й угасва…
и бащин глас долита: Господ не забравя!
Просветва утро. Пак посреща я зората.
Отново сив живот започва след кошмара.
И всеки ден тъга и страх тежат в душата
и на неблагодарност дъщерна товара..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лазарин Лазаров Все права защищены
