Неблагодарница
510
0
0
Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася.
Ето - към бащин гроб със цвете се отправя
Но гробът се повдига, свещта й угасва…
и бащин глас долита: Господ не забравя!
Просветва утро. Пак посреща я зората.
Отново сив живот започва след кошмара.
И всеки ден тъга и страх тежат в душата
и на неблагодарност дъщерна товара..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лазарин Лазаров Всички права запазени
