BGzle (Марин Димитров)
9 1
17 jun 2009, 17:43

НеЧовек 

  Poesía
551 0 4

Във страх облян - Човек нещастен,
бягащ от свойта самота,
открил съдбата си жестока -
да се слее със света...

Да се влее във тълпата,
да спазва тъпи правила,
да сложи новата си маска,
да е роб на тази свобода...

Открил, че тука честност няма,
че всичко мръсна е лъжа,
открил как всички лицемери
следват своята съдба.

Как цивилизованите хора
спъват се по пътя свой,
как мислят си, че всичко знаят,
но разрешават си проблеми с бой...

Тъжно гледа ги Човекът
казва им, че е простак.
От нищо никак не разбира
и намества маската си пак...

Оглежда се и се замисля
"Защо ли трябва да съм тук?!?
Нима никой не разбира,
че светът им е боклук,
че всичко в този свят е грозно,
по-грозно и от самота,
честността тук нещо е позорно...
... презират даже Любовта!"

Човекът махна свойта маска
и всичко живо го презря.
Не срещна той от никой ласка
и избяга в свойта Самота...
"Как смееш ти да кажеш к'вото мислиш?!?
Да помагаш без пари?!
Всяко нещо в този свят
трябва да се заплати!"

... но спря Човекът да ги слуша -
животът техен не е лек
и свободен се нарече...

... каза "Аз не съм човек!"

© Марин Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??