7 jul 2009, 10:47

НЕчовешката ръка

1.1K 0 1

НЕчовешката ръка


Рояк мънички искри

в огнен звяр се претворяват.

Остри езици змийски

живота горски задушават.

 

С разляти пурпурни бои

небето над гората грейва.

Талази пепелни мъгли

гърдите ѝ обсебват.

 

Огненият ад без жалост

пъстротата ѝ поглъща,

в гърлото си я убива бавно,

пепелта горчива връща.

 

Със плътта изтръпнала

люти пламъци пируват.

По съществото ѝ посърнало

с камшици смърт рисуват.

 

Рожби горски тичат през жарава,

със бушуващи гърди.

Ръка човешка без пощада

целия им свят изпепели.

 

Дивият пожар не ще престане,

дорде всичко живо не сломи.

След туй доволен ще угасне,

ще чака пак приятел да го нагости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...