НЕчовешката ръка

Рояк мънички искри

в огнен звяр се претворяват.

Остри езици змийски

живота горски задушават.

С разляти пурпурни бои

небето над гората грейва.

Талази пепелни мъгли

гърдите ѝ обсебват.

Огненият ад без жалост

пъстротата ѝ поглъща,

в гърлото си я убива бавно,

пепелта горчива връща.

Със плътта изтръпнала

люти пламъци пируват.

По съществото ѝ посърнало

с камшици смърт рисуват.

Рожби горски тичат през жарава,

със бушуващи гърди.

Ръка човешка без пощада

целия им свят изпепели.

Дивият пожар не ще престане,

дорде всичко живо не сломи.

След туй доволен ще угасне,

ще чака пак приятел да го нагости.