След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам,
това да е у нас – не може!...
Със зор обувките събувам...
А чехлите къде съм сложил?....
От телевизора пък – врява:
показват някакви протести.
А моятата се появява,
докладва ми последни вести. ...