Нечувано!...В кревата - стачка!
След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам,
това да е у нас – не може!...
Със зор обувките събувам...
А чехлите къде съм сложил?....
От телевизора пък – врява:
показват някакви протести.
А моятата се появява,
докладва ми последни вести.
Не й отвръщам никак даже,
минавам към екрана гърбом.
В леглото после ще ми каже,
внимание ще й обърна.
Но във семейното ни ложе
очаква ме една задачка.
Това пък кой ли го е сложил:
плакат с големи букви: „СТАЧКА!”
Веднага слагам очилата.
И пак чета. Ми „Стачка!” пише!...
Веднага блъсна ме главата!...
А за момент и спрях да дишам.
„Я идвай тука да си лягаш,
на стачник само ще ми станеш!...”
Със знака „V” ръка протяга
и гледа втренчено в екрана.
Нечувано!... В кревата - стачка!...
А в хола ми текат протести!...
Не е шега, не е играчка!
Ще трябва да направя нещо!
"Ти правилата нарушаваш!
Не знаеш ли, че имам право?
Да бъда груб ме принуждаваш.
Ще те накажа много здраво!...
Иди плачи се в синдиката!
Макар че водиш се съпруга,
заради стачката в кревата
от утре ще си лягам с друга!...”
© Роберт All rights reserved.
Благодаря ти за усмивките!
