Недей

14 mar 2013, 9:34

Poesía

757 0 9

Недей

Не се заселвай в мен. Не заслужавам.

Живея в светове и чувства спорни.

От навика проклет да се раздавам,

сега приличам на дърво без корен.

Обрулено дърво от суховеи,

с кора от студ и вятър почерняла.

Тук птица песен няма да запее,

преди да кацне, тя е отлетяла.

С годините и клоните изсъхват.

И тях снегът на времето ги чупи.

Душата ми е празна и настръхвам

от ехото на нейната хралупа.

Не влизай вътре. Ще ти е студено.

И знай, че чужди спомени не топлят.

Те ще превърнат любовта ти в бреме,

а след това мандалото ще хлопне.

И ти ще си поредния затворник

пожертвал свободата си напразно.

Не се заселвай в къща без прозорци.

За мен, не знам...

но, себе си ще мразиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.