Недей
Недей
Не се заселвай в мен. Не заслужавам.
Живея в светове и чувства спорни.
От навика проклет да се раздавам,
сега приличам на дърво без корен.
Обрулено дърво от суховеи,
с кора от студ и вятър почерняла.
Тук птица песен няма да запее,
преди да кацне, тя е отлетяла.
С годините и клоните изсъхват.
И тях снегът на времето ги чупи.
Душата ми е празна и настръхвам
от ехото на нейната хралупа.
Не влизай вътре. Ще ти е студено.
И знай, че чужди спомени не топлят.
Те ще превърнат любовта ти в бреме,
а след това мандалото ще хлопне.
И ти ще си поредния затворник
пожертвал свободата си напразно.
Не се заселвай в къща без прозорци.
За мен, не знам...
но, себе си ще мразиш.
© Александър Калчев All rights reserved.
