Аз крача по асфалтовия път – самотен бряг на свободата.

Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!

Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.

Пазя си очите! О, как мразя самотата!

Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш!

Аз не заслужавам да ме обича момче като теб!

Недей да ме гледаш, недей да говориш, недей време с мене да губиш,

недей в самота и себе си като мен да загубиш...

И недей самотник на любов да обричаш,

защото аз се научих и свикнах, и бях;

Себе си след мен ще отричаш,

защото аз да превъзмогна самотата не успях...