Недей! Не смей да доближаваш!

На разстояние се спри! 

Защото ароматът ти опияняващ, 

отново ще припомни, несбъднати мечти. 

Недей! Не смей да ме поглеждаш! 

С очи празни гледал си ме ти! 

С миловиден и престорен поглед, 

не ще изкупиш своите към мен вини. 

Недей! Не смей да ми говориш! 

Клетвите ти празни са били! 

С омайни думи не ще можеш да обориш,

преживени в миналото лоши дни. 

Недей! Не смей да ме докосваш!

За теб бях тяло без душа! 

С престорено докосване, с измамна нежност, 

желаеш да запълниш свойта празнота. 

Недей! Не смей да ме целуваш! 

Отново себе си насищаш сам! 

А мене пак ще ме оставиш, 

в прегръдките на самотата, знам.