Недей
Недей! Не смей да доближаваш!
На разстояние се спри!
Защото ароматът ти опияняващ,
отново ще припомни, несбъднати мечти.
Недей! Не смей да ме поглеждаш!
С очи празни гледал си ме ти!
С миловиден и престорен поглед,
не ще изкупиш своите към мен вини.
Недей! Не смей да ми говориш!
Клетвите ти празни са били!
С омайни думи не ще можеш да обориш,
преживени в миналото лоши дни.
Недей! Не смей да ме докосваш!
За теб бях тяло без душа!
С престорено докосване, с измамна нежност,
желаеш да запълниш свойта празнота.
Недей! Не смей да ме целуваш!
Отново себе си насищаш сам!
А мене пак ще ме оставиш,
в прегръдките на самотата, знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Пачелиева Всички права запазени
