2 oct 2020, 0:29

Недей убива този мъж!

660 10 7

За теб понятно ли е как се люби мъж,

в душата си прегърнал всяка болка? 

От спомени, любови - сол и дъжд.

За още сто живота. И по толкова...

Ти знаеш ли ръцете му, очакващи?

Да влеят женския ти дъх във жадни устни.

Притисната, от страст да му изплачеш,

как никога не искаш да те пусне...

Ти знаеш ли, че този мъж обича? 

Обича по Библейски цял живот.

Божествено умее да се врича.

И дяволски желаещ е, любов... 

А имаш ли представа колко много 

му струва да живее и да диша? 

След всичките преглътнати отрови, 

от влюбени в сърцето му момичета... 

Не знаеш ти. Но знам, че си усещала. 

Докосвал те е някъде в ума ти. 

В дълбокото на страстното, горещото. 

Със отговор от нежната ти плът. 

И как да забраниш и да забравиш 

стихията утихваща в блаженството, 

където мъжкият му край ще ти остави 

сълза от удоволствие. По женски... 

Недей да го убиваш този мъж! 

(От кол и от въже да ги развържеш.) 

Такъв обаче случва се веднъж. 

Изгониш ли го няма да се върне... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...