Недей убива този мъж!
За теб понятно ли е как се люби мъж,
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи?
Да влеят женския ти дъх във жадни устни.
Притисната, от страст да му изплачеш,
как никога не искаш да те пусне...
Ти знаеш ли, че този мъж обича?
Обича по Библейски цял живот.
Божествено умее да се врича.
И дяволски желаещ е, любов...
А имаш ли представа колко много
му струва да живее и да диша?
След всичките преглътнати отрови,
от влюбени в сърцето му момичета...
Не знаеш ти. Но знам, че си усещала.
Докосвал те е някъде в ума ти.
В дълбокото на страстното, горещото.
Със отговор от нежната ти плът.
И как да забраниш и да забравиш
стихията утихваща в блаженството,
където мъжкият му край ще ти остави
сълза от удоволствие. По женски...
Недей да го убиваш този мъж!
(От кол и от въже да ги развържеш.)
Такъв обаче случва се веднъж.
Изгониш ли го няма да се върне...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
