10 oct 2007, 20:07

Неделни цигулки

  Poesía
997 0 21
Кълвач надпя неделната камбана.
Момичето звънеше като струна.
Цигулката мълчи до цигуларя.
Къпините са жадни да ги вкусят.
Октомври къса златните си ябълки,
а циганското лято тича босо.
Земята е изписана със знаци.
Момичето узряло. Тръпнат ноти.
Неделята притихна. Младостта й
звънеше в слънчогледова носия.
В ръцете - залез, във косите - злато
и топла кехлибарена усмивка.
Въздъхна нежно. Клонка на бреза
потрепна от дълбоката въздишка.
Цигулката зачена. Цигуларят
я любеше от жажда за момичето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...