Неделни цигулки
Кълвач надпя неделната камбана.
Момичето звънеше като струна.
Цигулката мълчи до цигуларя.
Къпините са жадни да ги вкусят.
Октомври къса златните си ябълки,
а циганското лято тича босо.
Земята е изписана със знаци.
Момичето узряло. Тръпнат ноти.
Неделята притихна. Младостта й
звънеше в слънчогледова носия.
В ръцете - залез, във косите - злато
и топла кехлибарена усмивка.
Въздъхна нежно. Клонка на бреза
потрепна от дълбоката въздишка.
Цигулката зачена. Цигуларят
я любеше от жажда за момичето.
Момичето звънеше като струна.
Цигулката мълчи до цигуларя.
Къпините са жадни да ги вкусят.
Октомври къса златните си ябълки,
а циганското лято тича босо.
Земята е изписана със знаци.
Момичето узряло. Тръпнат ноти.
Неделята притихна. Младостта й
звънеше в слънчогледова носия.
В ръцете - залез, във косите - злато
и топла кехлибарена усмивка.
Въздъхна нежно. Клонка на бреза
потрепна от дълбоката въздишка.
Цигулката зачена. Цигуларят
я любеше от жажда за момичето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
