Не вдигаш телефона 

на непознат номер,

страх те е от кучета,

пиеш вино от кутия,

животът те третира

като лампа без крушка,

пръстена на ръката

не е годежен,

тортата не е сладка

и този месец ставаш 

с една година по-сам.

Не са те питали добре ли си

от миналия август.

Разпадаш се,

зениците ти не помръдват,

вече не те вълнува обичането.

И миналото е толкова скучно.

Ставаш все по-студен

и все пò не себе си.

Отчаянието е прехвалено,

по-добре се обеси в неделя.