5 feb 2017, 18:56

Неделя

  Poesía
400 1 0

Не вдигаш телефона 

на непознат номер,

страх те е от кучета,

пиеш вино от кутия,

животът те третира

като лампа без крушка,

пръстена на ръката

не е годежен,

тортата не е сладка

и този месец ставаш 

с една година по-сам.

Не са те питали добре ли си

от миналия август.

Разпадаш се,

зениците ти не помръдват,

вече не те вълнува обичането.

И миналото е толкова скучно.

Ставаш все по-студен

и все пò не себе си.

Отчаянието е прехвалено,

по-добре се обеси в неделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...