5 feb 2017, 18:56

Неделя

  Poesía
397 1 0

Не вдигаш телефона 

на непознат номер,

страх те е от кучета,

пиеш вино от кутия,

животът те третира

като лампа без крушка,

пръстена на ръката

не е годежен,

тортата не е сладка

и този месец ставаш 

с една година по-сам.

Не са те питали добре ли си

от миналия август.

Разпадаш се,

зениците ти не помръдват,

вече не те вълнува обичането.

И миналото е толкова скучно.

Ставаш все по-студен

и все пò не себе си.

Отчаянието е прехвалено,

по-добре се обеси в неделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....