Feb 5, 2017, 6:56 PM

Неделя

  Poetry
395 1 0

Не вдигаш телефона 

на непознат номер,

страх те е от кучета,

пиеш вино от кутия,

животът те третира

като лампа без крушка,

пръстена на ръката

не е годежен,

тортата не е сладка

и този месец ставаш 

с една година по-сам.

Не са те питали добре ли си

от миналия август.

Разпадаш се,

зениците ти не помръдват,

вече не те вълнува обичането.

И миналото е толкова скучно.

Ставаш все по-студен

и все пò не себе си.

Отчаянието е прехвалено,

по-добре се обеси в неделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...