9 sept 2010, 11:50

Неделя вечер

  Poesía
874 0 2
Мач. Неонова тераса. Ек от вувузели.
Щурченце свири "Ода за асфалтовите дупки"...
Смях. Псувни. Антена със снежинки.
Сподавен женски коментар -
не на място, не навреме...
Испания - световен шампион...
"Октоподът си е октопод..."
...
След хиляди истории с любовни приключения
ушите ми завиват се,
прозявка кратка и заспиват.
Горката ми глава...
Ще нищи пак до късно
кишавите спомени
за пропуски и грешки в любовта...

А полигамните ми бели дробове,
изкушени за пореден път,
ще си припомнят лепкавата сладост
и ще жадуват прелъстителните, самовлюбени цигари...
и ще надничат жално в портмонето ми
с надежда нещо да остане...

Центрофугирам сълзите и тинята,
на простира сърцето ми съхне,
изтривам бръчките от лицето ръждясало...
Затварям очи... в очакване на утрото...

Искам да накажа някого!
... Може и с летален край!   (11 юли, 2010)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Искам да накажа някого!
    ... Може и с летален край!
    Мно'о яко! Ще падат глави! )
    Накажи първо цигарите Откакто ги намалих до 5-6 на седмица удоволствието от пушенето е неописуемо!
    А стихът е готин.
    Ай лайк ит!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...