20 mar 2005, 17:59

НЕДОЧАКАН

  Poesía
2.7K 0 8
Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!

Чувам глас в тишината,
но дали това си ти,
дали ще видя фигура позната
или просто нечий глас кънти!?!

Чувам стъпки пред вратата,
но дали това си ти,
ще дойдеш ли,ще помогне ли съдбата
или бездомно куче своя път върви!?!

Протягам ръце в тъмнината,
очаквам пак да те прегърна,
но никой не отваря вратата,
няма те не се завърна,
оставаме аз и самотата!!!

Толкова дълго плаках,
а сега си отивам,
не те дочаках
и сега умирам,
оставаш завинаги неизплакан,
мили мой така недочакан!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво 6 от мен
  • Аз мисля че е доста съдържателно кралице не я слушай какви ги говори продължавай да ни радваш
  • принципно нямам нищо против градивната критика,но не мислиш ли,че не е много уместно да ми говориш за нещо,което аз в същност не съм казала.....и винаги има какво да се желае от стиховете нито моите са перфектни,нито твоите,нито на някой трети,така че......Ако пишех за оценки щях да съм жалка,аз пиша за това за което чувствам,а как го оценяват не решавам аз......
  • Протягам ръце в тъмнината,
    очаквам пак да те прегърна,
    но никой не отваря вратата,
    няма те не се завърна,
    оставаме аз и самотата!!!
    Толкова дълго плаках,
    а сега си отивам,
    не те дочаках
    и сега умирам,
    оставаш завинаги неизплакан,
    мили мой така недочакан!!!
    ей така май звучи по-добре,ам
  • Първите 3 куплета са страхотни, но последните два могат да се поизгладят.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...