20 mar 2005, 17:59

НЕДОЧАКАН

  Poesía
2.7K 0 8
Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!

Чувам глас в тишината,
но дали това си ти,
дали ще видя фигура позната
или просто нечий глас кънти!?!

Чувам стъпки пред вратата,
но дали това си ти,
ще дойдеш ли,ще помогне ли съдбата
или бездомно куче своя път върви!?!

Протягам ръце в тъмнината,
очаквам пак да те прегърна,
но никой не отваря вратата,
няма те не се завърна,
оставаме аз и самотата!!!

Толкова дълго плаках,
а сега си отивам,
не те дочаках
и сега умирам,
оставаш завинаги неизплакан,
мили мой така недочакан!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво 6 от мен
  • Аз мисля че е доста съдържателно кралице не я слушай какви ги говори продължавай да ни радваш
  • принципно нямам нищо против градивната критика,но не мислиш ли,че не е много уместно да ми говориш за нещо,което аз в същност не съм казала.....и винаги има какво да се желае от стиховете нито моите са перфектни,нито твоите,нито на някой трети,така че......Ако пишех за оценки щях да съм жалка,аз пиша за това за което чувствам,а как го оценяват не решавам аз......
  • Протягам ръце в тъмнината,
    очаквам пак да те прегърна,
    но никой не отваря вратата,
    няма те не се завърна,
    оставаме аз и самотата!!!
    Толкова дълго плаках,
    а сега си отивам,
    не те дочаках
    и сега умирам,
    оставаш завинаги неизплакан,
    мили мой така недочакан!!!
    ей така май звучи по-добре,ам
  • Първите 3 куплета са страхотни, но последните два могат да се поизгладят.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...