20.03.2005 г., 17:59

НЕДОЧАКАН

2.7K 0 8
Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!

Чувам глас в тишината,
но дали това си ти,
дали ще видя фигура позната
или просто нечий глас кънти!?!

Чувам стъпки пред вратата,
но дали това си ти,
ще дойдеш ли,ще помогне ли съдбата
или бездомно куче своя път върви!?!

Протягам ръце в тъмнината,
очаквам пак да те прегърна,
но никой не отваря вратата,
няма те не се завърна,
оставаме аз и самотата!!!

Толкова дълго плаках,
а сега си отивам,
не те дочаках
и сега умирам,
оставаш завинаги неизплакан,
мили мой така недочакан!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво 6 от мен
  • Аз мисля че е доста съдържателно кралице не я слушай какви ги говори продължавай да ни радваш
  • принципно нямам нищо против градивната критика,но не мислиш ли,че не е много уместно да ми говориш за нещо,което аз в същност не съм казала.....и винаги има какво да се желае от стиховете нито моите са перфектни,нито твоите,нито на някой трети,така че......Ако пишех за оценки щях да съм жалка,аз пиша за това за което чувствам,а как го оценяват не решавам аз......
  • Протягам ръце в тъмнината,
    очаквам пак да те прегърна,
    но никой не отваря вратата,
    няма те не се завърна,
    оставаме аз и самотата!!!
    Толкова дълго плаках,
    а сега си отивам,
    не те дочаках
    и сега умирам,
    оставаш завинаги неизплакан,
    мили мой така недочакан!!!
    ей така май звучи по-добре,ам
  • Първите 3 куплета са страхотни, но последните два могат да се поизгладят.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....