20.03.2005 г., 17:59

НЕДОЧАКАН

2.7K 0 8
Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!

Чувам глас в тишината,
но дали това си ти,
дали ще видя фигура позната
или просто нечий глас кънти!?!

Чувам стъпки пред вратата,
но дали това си ти,
ще дойдеш ли,ще помогне ли съдбата
или бездомно куче своя път върви!?!

Протягам ръце в тъмнината,
очаквам пак да те прегърна,
но никой не отваря вратата,
няма те не се завърна,
оставаме аз и самотата!!!

Толкова дълго плаках,
а сега си отивам,
не те дочаках
и сега умирам,
оставаш завинаги неизплакан,
мили мой така недочакан!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво 6 от мен
  • Аз мисля че е доста съдържателно кралице не я слушай какви ги говори продължавай да ни радваш
  • принципно нямам нищо против градивната критика,но не мислиш ли,че не е много уместно да ми говориш за нещо,което аз в същност не съм казала.....и винаги има какво да се желае от стиховете нито моите са перфектни,нито твоите,нито на някой трети,така че......Ако пишех за оценки щях да съм жалка,аз пиша за това за което чувствам,а как го оценяват не решавам аз......
  • Протягам ръце в тъмнината,
    очаквам пак да те прегърна,
    но никой не отваря вратата,
    няма те не се завърна,
    оставаме аз и самотата!!!
    Толкова дълго плаках,
    а сега си отивам,
    не те дочаках
    и сега умирам,
    оставаш завинаги неизплакан,
    мили мой така недочакан!!!
    ей така май звучи по-добре,ам
  • Първите 3 куплета са страхотни, но последните два могат да се поизгладят.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...