14 abr 2019, 18:46

Недоизказани

  Poesía
413 0 0

НЕДОИЗКАЗАНИ

 

Недоизказани мисли,

неизречени думи -

чувства, истини,

или дребни лъжи,

скрити, притиснати...

Под камък корена лежи.

Жаден е -

не достига до него вода.

Гладен е -

под камъка няма земя.

Студ го обзема -

слънце няма, топлина.

Миг, след миг...

животът е преминал.

Последен,

но ненужен вик,

в пясъка застинал.

Имаше ли те?

Бил ли си

в битки и страдание?

Любил ли си,

или мразил?

Тишина... Мълчание...

Пустиня...

вместо човешка душа.

 

14 04 2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...