4 feb 2010, 14:41

Недоизказано

  Poesía
994 0 2

Произнасяме думи тежки,

обичаме, мразим.

Душите човешки

заложено е да горят на огнени клади.

Кълнем се във вярност  и чест,

гордо пристъпваме към свойта

истина неизлята, но краят един е,

и той не е лъжата.

Нежност крадем и даряваме,

даром "уж" любов подаряваме.

Песни пеем за тази обич и нежност,

ала когато сърцето ранено е, отнема без

жалост, съди до край, а краят един е,

за всеки различен, но всеки го знай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...