4 feb 2010, 14:41

Недоизказано

  Poesía
995 0 2

Произнасяме думи тежки,

обичаме, мразим.

Душите човешки

заложено е да горят на огнени клади.

Кълнем се във вярност  и чест,

гордо пристъпваме към свойта

истина неизлята, но краят един е,

и той не е лъжата.

Нежност крадем и даряваме,

даром "уж" любов подаряваме.

Песни пеем за тази обич и нежност,

ала когато сърцето ранено е, отнема без

жалост, съди до край, а краят един е,

за всеки различен, но всеки го знай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...