Произнасяме думи тежки,
обичаме, мразим.
Душите човешки
заложено е да горят на огнени клади.
Кълнем се във вярност и чест,
гордо пристъпваме към свойта
истина неизлята, но краят един е,
и той не е лъжата.
Нежност крадем и даряваме,
даром "уж" любов подаряваме.
Песни пеем за тази обич и нежност,
ала когато сърцето ранено е, отнема без
жалост, съди до край, а краят един е,
за всеки различен, но всеки го знай.
© Нана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
