Недоизказано
Произнасяме думи тежки,
обичаме, мразим.
Душите човешки
заложено е да горят на огнени клади.
Кълнем се във вярност и чест,
гордо пристъпваме към свойта
истина неизлята, но краят един е,
и той не е лъжата.
Нежност крадем и даряваме,
даром "уж" любов подаряваме.
Песни пеем за тази обич и нежност,
ала когато сърцето ранено е, отнема без
жалост, съди до край, а краят един е,
за всеки различен, но всеки го знай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нана Все права защищены
