Недоизречени
Остави я, любовта ни тъй запалена,
не угасяй слабата и жар!
Нека да остане спомен знаменателен,
за сърцата и за силния пожар!
Остави думите така недоизречени,
недей ги казва, защото ще боли,
душата ми е от сухота изпечена,
чувствителна към твоите сълзи!
Остави я, обичта ни нека тлее
във пепелищата съвсем сама,
ще се принесе във Рая да живее,
защото тукашния и дом изгоря!
Остави така, не продължавай
остави така нещата спри до тук,
че ще ме боли достатъчно се заблуждавай,
не знам след теб дали ще има друг!
не угасяй слабата и жар!
Нека да остане спомен знаменателен,
за сърцата и за силния пожар!
Остави думите така недоизречени,
недей ги казва, защото ще боли,
душата ми е от сухота изпечена,
чувствителна към твоите сълзи!
Остави я, обичта ни нека тлее
във пепелищата съвсем сама,
ще се принесе във Рая да живее,
защото тукашния и дом изгоря!
Остави така, не продължавай
остави така нещата спри до тук,
че ще ме боли достатъчно се заблуждавай,
не знам след теб дали ще има друг!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados
