Недоизречени
Остави я, любовта ни тъй запалена,
не угасяй слабата и жар!
Нека да остане спомен знаменателен,
за сърцата и за силния пожар!
Остави думите така недоизречени,
недей ги казва, защото ще боли,
душата ми е от сухота изпечена,
чувствителна към твоите сълзи!
Остави я, обичта ни нека тлее
във пепелищата съвсем сама,
ще се принесе във Рая да живее,
защото тукашния и дом изгоря!
Остави така, не продължавай
остави така нещата спри до тук,
че ще ме боли достатъчно се заблуждавай,
не знам след теб дали ще има друг!
не угасяй слабата и жар!
Нека да остане спомен знаменателен,
за сърцата и за силния пожар!
Остави думите така недоизречени,
недей ги казва, защото ще боли,
душата ми е от сухота изпечена,
чувствителна към твоите сълзи!
Остави я, обичта ни нека тлее
във пепелищата съвсем сама,
ще се принесе във Рая да живее,
защото тукашния и дом изгоря!
Остави така, не продължавай
остави така нещата спри до тук,
че ще ме боли достатъчно се заблуждавай,
не знам след теб дали ще има друг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
