Недоизречени
не угасяй слабата и жар!
Нека да остане спомен знаменателен,
за сърцата и за силния пожар!
Остави думите така недоизречени,
недей ги казва, защото ще боли,
душата ми е от сухота изпечена,
чувствителна към твоите сълзи!
Остави я, обичта ни нека тлее
във пепелищата съвсем сама,
ще се принесе във Рая да живее,
защото тукашния и дом изгоря!
Остави така, не продължавай
остави така нещата спри до тук,
че ще ме боли достатъчно се заблуждавай,
не знам след теб дали ще има друг!
© Марияна Димитрова All rights reserved.
