5 may 2015, 0:36

*** (недописаните страници)

  Poesía
516 0 1

„Витошка” е все по-многолюдна,

макар магазините да затварят.

Появяват се в кафенетата блудници,

търсещи клиенти да заговарят.

 

Животът е сложен и няма злина

в това, което с някого вършат.

И никой не прави към тях  добрина,

вместо да ги приема за мърши. 

 

Нож разрязва незавършена картина

рисувана с четка в чаша вино.

Далеч един от друг остават двамина -

бизон и делфин не сеят зърно.

 

Родени са те по време на буря,

урагани били са тяхна кърма.

По природа са различни натури

и не търсят оковите в любовта.

 

Бисерна мида сред камъните се крие,

зад маски различни наднича лицето.

Обич истинска надява се да открие,

ала бог е далеч, някъде там на небето.

 

Изчезна сред човешкото гъмжило 

стопанката на дом за странници. 

Остават под угаснало кандило 

разхвърляни недописаните страници.

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ОТ една страна никога не е късно човек да научи нещо ново. От друга - тези храни с ГМО какво ли не правят.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...