5 may 2015, 0:36

*** (недописаните страници)

  Poesía
521 0 1

„Витошка” е все по-многолюдна,

макар магазините да затварят.

Появяват се в кафенетата блудници,

търсещи клиенти да заговарят.

 

Животът е сложен и няма злина

в това, което с някого вършат.

И никой не прави към тях  добрина,

вместо да ги приема за мърши. 

 

Нож разрязва незавършена картина

рисувана с четка в чаша вино.

Далеч един от друг остават двамина -

бизон и делфин не сеят зърно.

 

Родени са те по време на буря,

урагани били са тяхна кърма.

По природа са различни натури

и не търсят оковите в любовта.

 

Бисерна мида сред камъните се крие,

зад маски различни наднича лицето.

Обич истинска надява се да открие,

ала бог е далеч, някъде там на небето.

 

Изчезна сред човешкото гъмжило 

стопанката на дом за странници. 

Остават под угаснало кандило 

разхвърляни недописаните страници.

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ОТ една страна никога не е късно човек да научи нещо ново. От друга - тези храни с ГМО какво ли не правят.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...