5.05.2015 г., 0:36 ч.

*** (недописаните страници) 

  Поезия
351 0 1

„Витошка” е все по-многолюдна,

макар магазините да затварят.

Появяват се в кафенетата блудници,

търсещи клиенти да заговарят.

 

Животът е сложен и няма злина

в това, което с някого вършат.

И никой не прави към тях  добрина,

вместо да ги приема за мърши. 

 

Нож разрязва незавършена картина

рисувана с четка в чаша вино.

Далеч един от друг остават двамина -

бизон и делфин не сеят зърно.

 

Родени са те по време на буря,

урагани били са тяхна кърма.

По природа са различни натури

и не търсят оковите в любовта.

 

Бисерна мида сред камъните се крие,

зад маски различни наднича лицето.

Обич истинска надява се да открие,

ала бог е далеч, някъде там на небето.

 

Изчезна сред човешкото гъмжило 

стопанката на дом за странници. 

Остават под угаснало кандило 

разхвърляни недописаните страници.

  

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ОТ една страна никога не е късно човек да научи нещо ново. От друга - тези храни с ГМО какво ли не правят.
Предложения
: ??:??