5.05.2015 г., 0:36

*** (недописаните страници)

520 0 1

„Витошка” е все по-многолюдна,

макар магазините да затварят.

Появяват се в кафенетата блудници,

търсещи клиенти да заговарят.

 

Животът е сложен и няма злина

в това, което с някого вършат.

И никой не прави към тях  добрина,

вместо да ги приема за мърши. 

 

Нож разрязва незавършена картина

рисувана с четка в чаша вино.

Далеч един от друг остават двамина -

бизон и делфин не сеят зърно.

 

Родени са те по време на буря,

урагани били са тяхна кърма.

По природа са различни натури

и не търсят оковите в любовта.

 

Бисерна мида сред камъните се крие,

зад маски различни наднича лицето.

Обич истинска надява се да открие,

ала бог е далеч, някъде там на небето.

 

Изчезна сред човешкото гъмжило 

стопанката на дом за странници. 

Остават под угаснало кандило 

разхвърляни недописаните страници.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ОТ една страна никога не е късно човек да научи нещо ново. От друга - тези храни с ГМО какво ли не правят.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...