*** (недописаните страници)
„Витошка” е все по-многолюдна,
макар магазините да затварят.
Появяват се в кафенетата блудници,
търсещи клиенти да заговарят.
Животът е сложен и няма злина
в това, което с някого вършат.
И никой не прави към тях добрина,
вместо да ги приема за мърши.
Нож разрязва незавършена картина
рисувана с четка в чаша вино.
Далеч един от друг остават двамина -
бизон и делфин не сеят зърно.
Родени са те по време на буря,
урагани били са тяхна кърма.
По природа са различни натури
и не търсят оковите в любовта.
Бисерна мида сред камъните се крие,
зад маски различни наднича лицето.
Обич истинска надява се да открие,
ала бог е далеч, някъде там на небето.
Изчезна сред човешкото гъмжило
стопанката на дом за странници.
Остават под угаснало кандило
разхвърляни недописаните страници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
От друга - тези храни с ГМО какво ли не правят.