Недописано

15 abr 2014, 21:24

Poesía » Otra

383 0 2

НЕДОПИСАНО...

Как ще ми липсвате, утринни пролетни

и вие чудесни разходки в парка!

Мечти чудни, младежки, но мимолетни...

Знам, всичко в живота си има мярка.

Ще ми липсвате вий срещи, очакване -

от кой край усмихнат ще се появи -

надежди и съкровени желания...

Но утре - всичко ще е както преди.

Утре със влака във дома си се връщам -

студен, чужд, неуютен и пак сама.

О, пловдивски утрини, аз ви прегръщам,

скъп спомен със себе си ще отнеса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2014-04-16T17:08:05+03:00

Благодаря, Елена. Радвам се, че ти хареса.
Ена (Елена Гоцева)

2014-04-16T13:02:50+03:00

И аз те прегръщам за този истинен стих, дошъл направо от сърцето!!!
Хубав, жив, вълнуващ стих!
Благодаря ти, че сподели с нас!!!