Недописано
НЕДОПИСАНО...
Как ще ми липсвате, утринни пролетни
и вие чудесни разходки в парка!
Мечти чудни, младежки, но мимолетни...
Знам, всичко в живота си има мярка.
Ще ми липсвате вий срещи, очакване -
от кой край усмихнат ще се появи -
надежди и съкровени желания...
Но утре - всичко ще е както преди.
Утре със влака във дома си се връщам -
студен, чужд, неуютен и пак сама.
О, пловдивски утрини, аз ви прегръщам,
скъп спомен със себе си ще отнеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени