НЕДОПИСАНО...
Как ще ми липсвате, утринни пролетни
и вие чудесни разходки в парка!
Мечти чудни, младежки, но мимолетни...
Знам, всичко в живота си има мярка.
Ще ми липсвате вий срещи, очакване -
от кой край усмихнат ще се появи -
надежди и съкровени желания...
Но утре - всичко ще е както преди.
Утре със влака във дома си се връщам -
студен, чужд, неуютен и пак сама.
О, пловдивски утрини, аз ви прегръщам, ...