11 ago 2009, 0:53

Недопята синева...

  Poesía
715 0 9

                                                                                   ... наверное, это мой рай...  

...

облизвам жадно

сенките

на залеза

 

рисувам в пурпур

недопята

синева...

 

по пътя днес

танцувах

с вятъра

 

а после

те обгърнах

с тишина...

 

...

събрах те

в шепи

за да не прелееш

 

усмивката ти

сгънах

до смеха...

 

пътувам днес

а бях

до себе си

 

пътувам...

към лъчите

на деня....

 

...

и всеки път...

 

когато

ме обгръща

утро

 

прикривам

сянката си

до съня...

 

после

те рисувам

по ръцете си...

 

и се завръщам

 

у дома...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...