Aug 11, 2009, 12:53 AM

Недопята синева...

  Poetry
711 0 9

                                                                                   ... наверное, это мой рай...  

...

облизвам жадно

сенките

на залеза

 

рисувам в пурпур

недопята

синева...

 

по пътя днес

танцувах

с вятъра

 

а после

те обгърнах

с тишина...

 

...

събрах те

в шепи

за да не прелееш

 

усмивката ти

сгънах

до смеха...

 

пътувам днес

а бях

до себе си

 

пътувам...

към лъчите

на деня....

 

...

и всеки път...

 

когато

ме обгръща

утро

 

прикривам

сянката си

до съня...

 

после

те рисувам

по ръцете си...

 

и се завръщам

 

у дома...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...