12 ene 2006, 23:41

Недоразумение

  Poesía
1.1K 0 7

Недоразумение

 

Запознах се аз с една жена,

в която влюбих се безумно,

но идеята да ми отвърне тя,

й се стори доста неразумна.

 

Тя мислеше, че всичко е игра,

а трябваше да бъде сериозно,

и с чувствата ми тя се подигра,

което бе за нея грандиозно.

 

След гаврата й пак съм сам,

а сърцето мое е разбито

и избягах от града от срам,

сякаш куче съм пребито...

 

Любовта е болест, знайте,

когато влюбиш се неподходящо

и когато вий се колебайте,

не слушайте сърцето си кипящо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Балрог Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...