3 feb 2009, 13:40  

Недоразумение

  Poesía
582 0 3

Бяхме много близки с теб.

Ти си тръгна - себе си наказа

за това, че аз напук, в стихове

всичко за душата си разказах!

 

Но прости, аз просто съм жена!

Никога не съм била икона

и след толкова отминали лета

влакове изпуснати не гоня!

 

Аз не исках да те огорча,

а само за миг сама да остана,

но това ти така не разбра

и стиховете превърна във драма...

 

Във рицарските времена ме върна

и творчеството в дуел превърна,

дуел, където важна е честта.

Душата е поставена на... колена.

 

 

На най-свестния мъж на света, който обаче не разбра стиховете ми! В., прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • звучи изповедно.
    поздрав
  • благодаря,Петя! имам предвид бележката! не съм начинаеща в сайта и въобще като пишещ човек ! просто стартирам в момента като такава по ред нелицеприятни неща, които преживях от хора подвизаващи се тук с гръмкото название "творци" !
  • Поздравления!

    Прегледай заради ритъма!
    Предлагам ти да бъде така:

    Аз не исках да те огорча,
    а само миг самичка да остана

    и в последния куплет сменяш ритъма...
    Дерзай и успех!



Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...