Feb 3, 2009, 1:40 PM  

Недоразумение 

  Poetry
447 0 3

Бяхме много близки с теб.

Ти си тръгна - себе си наказа

за това, че аз напук, в стихове

всичко за душата си разказах!

 

Но прости, аз просто съм жена!

Никога не съм била икона

и след толкова отминали лета

влакове изпуснати не гоня!

 

Аз не исках да те огорча,

а само за миг сама да остана,

но това ти така не разбра

и стиховете превърна във драма...

 

Във рицарските времена ме върна

и творчеството в дуел превърна,

дуел, където важна е честта.

Душата е поставена на... колена.

 

 

На най-свестния мъж на света, който обаче не разбра стиховете ми! В., прости ми!

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • звучи изповедно.
    поздрав
  • благодаря,Петя! имам предвид бележката! не съм начинаеща в сайта и въобще като пишещ човек ! просто стартирам в момента като такава по ред нелицеприятни неща, които преживях от хора подвизаващи се тук с гръмкото название "творци" !
  • Поздравления!

    Прегледай заради ритъма!
    Предлагам ти да бъде така:

    Аз не исках да те огорча,
    а само миг самичка да остана

    и в последния куплет сменяш ритъма...
    Дерзай и успех!



Random works
: ??:??