Бяхме много близки с теб.
Ти си тръгна - себе си наказа
за това, че аз напук, в стихове
всичко за душата си разказах!
Но прости, аз просто съм жена!
Никога не съм била икона
и след толкова отминали лета
влакове изпуснати не гоня!
Аз не исках да те огорча,
а само за миг сама да остана,
но това ти така не разбра
и стиховете превърна във драма...
Във рицарските времена ме върна
и творчеството в дуел превърна,
дуел, където важна е честта.
Душата е поставена на... колена.
На най-свестния мъж на света, който обаче не разбра стиховете ми! В., прости ми!
© Nina Toshich All rights reserved.
поздрав