Най-сетне си купих дрехите,

за който мечтаех от месеци.

С тях ме харесват навсякъде,

приличам на малка принцеса.

Най-сетне получих парфюмите,

за които копнеех от месеци.

Божественото ми ухание привлича

десетки обожатели, но са ми безразлични...

Най-сетне ми казват "красива си"

и не виждам омраза в очите им,

но щом ме попитат "щастлива ли си",

всеки път до последно отричам.

Когато затварям смирено очи,

животът ми се струва недоразумение,

а някъде в ъгъла душата мълчи,

покварена от хорското мнение...

За какво са ми вещи, щом няма до мен

две очи така непринудени

да ме галят с любов всеки ден,

без да очакват да бъда изкувствена...