30.10.2011 г., 11:24  

Недоразумение

772 0 1

Най-сетне си купих дрехите,

за който мечтаех от месеци.

С тях ме харесват навсякъде,

приличам на малка принцеса.

 

Най-сетне получих парфюмите,

за които копнеех от месеци.

Божественото ми ухание привлича

десетки обожатели, но са ми безразлични...

 

Най-сетне ми казват "красива си"

и не виждам омраза в очите им,

но щом ме попитат "щастлива ли си",

всеки път до последно отричам.

 

Когато затварям смирено очи,

животът ми се струва недоразумение,

а някъде в ъгъла душата мълчи,

покварена от хорското мнение...

 

За какво са ми вещи, щом няма до мен

две очи така непринудени

да ме галят с любов всеки ден,

без да очакват да бъда изкувствена...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...