Най-сетне си купих дрехите,
за който мечтаех от месеци.
С тях ме харесват навсякъде,
приличам на малка принцеса.
Най-сетне получих парфюмите,
за които копнеех от месеци.
Божественото ми ухание привлича
десетки обожатели, но са ми безразлични...
Най-сетне ми казват "красива си"
и не виждам омраза в очите им,
но щом ме попитат "щастлива ли си",
всеки път до последно отричам.
Когато затварям смирено очи,
животът ми се струва недоразумение,
а някъде в ъгъла душата мълчи,
покварена от хорското мнение...
За какво са ми вещи, щом няма до мен
две очи така непринудени
да ме галят с любов всеки ден,
без да очакват да бъда изкувствена...
© Може би закъсняла Всички права запазени