Oct 30, 2011, 11:24 AM  

Недоразумение

  Poetry » Other
773 0 1

Най-сетне си купих дрехите,

за който мечтаех от месеци.

С тях ме харесват навсякъде,

приличам на малка принцеса.

 

Най-сетне получих парфюмите,

за които копнеех от месеци.

Божественото ми ухание привлича

десетки обожатели, но са ми безразлични...

 

Най-сетне ми казват "красива си"

и не виждам омраза в очите им,

но щом ме попитат "щастлива ли си",

всеки път до последно отричам.

 

Когато затварям смирено очи,

животът ми се струва недоразумение,

а някъде в ъгъла душата мълчи,

покварена от хорското мнение...

 

За какво са ми вещи, щом няма до мен

две очи така непринудени

да ме галят с любов всеки ден,

без да очакват да бъда изкувствена...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...