10 dic 2007, 22:26

Недосегната... 

  Poesía
793 0 8
***
Не постъпвай със душата
на една самопотъпкана мишена,
ти любими,
като с вмирисана и гнила плесен...
В градината на моето учение
така и не открих
оназ свещена дума,
която да разтвори болната ми песен...

Тъгна твойто краставо чудовище
да търси мен...
насред безбройни смърти...
и срещна хладните геройски саби...
А от рохкавото мършаво копито
едно лукаво русочерно твое
се откърти...
да ми напомня колко е изпито...

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??