10.12.2007 г., 22:26

Недосегната...

Поезия

960 0 8

***
Не постъпвай със душата
на една самопотъпкана мишена,
ти любими,
като с вмирисана и гнила плесен...
В градината на моето учение
така и не открих
оназ свещена дума,
която да разтвори болната ми песен...

Тъгна твойто краставо чудовище
да търси мен...
насред безбройни смърти...
и срещна хладните геройски саби...
А от рохкавото мършаво копито
едно лукаво русочерно твое
се откърти...
да ми напомня колко е изпито...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"В градината на моето учение
така и не открих
оназ свещена дума,
която да разтвори болната ми песен..."
Удивително!
Браво!

2007-12-11T17:38:59+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Добро!!!

2007-12-11T09:46:56+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Уау...
Без коментар!

2007-12-11T08:31:23+02:00
Senni (Силвия)

Нямам думи!!!!

2007-12-11T07:08:04+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Нали се сещаш, че влизаме, четем,опитваме се да асимилираме и тихичко се изнизваме.
После пак така.
Та на н-тото влизане/примерно / единственото , което ми идва на ум е :
НЕВЕРОЯТНА СИ !
Поздрави !

2007-12-11T01:39:16+02:00