10.12.2007 г., 22:26 ч.

Недосегната... 

  Поезия
753 0 8
***
Не постъпвай със душата
на една самопотъпкана мишена,
ти любими,
като с вмирисана и гнила плесен...
В градината на моето учение
така и не открих
оназ свещена дума,
която да разтвори болната ми песен...

Тъгна твойто краставо чудовище
да търси мен...
насред безбройни смърти...
и срещна хладните геройски саби...
А от рохкавото мършаво копито
едно лукаво русочерно твое
се откърти...
да ми напомня колко е изпито...

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??