Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 feb 2007, 3:33

Недосънувани сънища 

  Poesía
729 0 12

Недосънувани сънища, някой ми ги отне.
Недосънувана, бяла се изплъзна нощта.
Дълго късно се будех и шепнех слова,
обица да ми бъдат, никога да не греша.
От прошепнати думи още много боли.
Нямах мира в душата. И проклех любовта.
За какво ми е, да не мога дори и да спя,
да не мога спокойна да посрещна деня.
Да не мога да дишам, думи все да шептя,
дето друг не разбира, а само тя - любовта.
Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.
Думи нежни не шепна. И не мисля на глас.
Само още се будя недосънувана нощем,
и обичам, Господи, колко още обичам...

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив и нежен стих!
    Да не мога да дишам, думи все да шептя,
    дето друг не разбира, а само тя - любовта.
    Браво!
    Поздрав за стиха!
  • КОЛКО ОщЕ щЕ БЪДЕш ОБИчАНА-МНОГО
  • Хубав стих,изпълнен с болка от любовта!
  • Грешим и ще грешим!!!
    Изплакан стих, Джейни!!!
    Поздрави!
  • Нима има човек, който би разбрал поетите?
    Та те са винаги в опозиция със самите себе си и...
    И макар неразбрани, даже и в това се крие чарът им!

  • Добре че са тези недосънувани сънища, защото за жалост рядко се случва те да се сбъднат и да траят вечно. Поетите живеят от мечтите си и вечно сънуват! Отърване няма!!!
    Поздрави, Джейни!
  • Продължавай да обичаш, Джейни!!! В това е силата, не в омразата!!! Поздрави!!!
  • Права си Джейни, всичко това Тя ни причинява
    но как от нея да се отречем, а няма и забрава.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • Благодаря ви!
    Има време да разбереш Мариана, времето е пред теб!
  • ...И проклех любовта...
    Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.
    Думи нежни не шепна. И не мисля на глас.
    Само още се будя недосънувана нощем,
    и обичам, Господи, колко още обичам...
    * * *
    Прекрасно си го казала, Джейни! И да я кълнем, пропъждаме, да мислим, че я няма, тя - Любовта, винаги оставя частица от себе си в сърцето, и все така до болка обичаме... Поздрави!
  • Мисля че любовта не етакава каквато си я описала.... Накрая казваш:

    Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.

    А след това завършваш с: и обичам, Господи, колко още обичам...
    мисля че си противоречиш?Не разбирам на края няма ли я любова или продължаваш да обичаш?Иначе като идея ми харесва добре е замислено само малко корекции му трябват
  • хареса ми
Propuestas
: ??:??