Недосънувани сънища
Недосънувани сънища, някой ми ги отне.
Недосънувана, бяла се изплъзна нощта.
Дълго късно се будех и шепнех слова,
обица да ми бъдат, никога да не греша.
От прошепнати думи още много боли.
Нямах мира в душата. И проклех любовта.
За какво ми е, да не мога дори и да спя,
да не мога спокойна да посрещна деня.
Да не мога да дишам, думи все да шептя,
дето друг не разбира, а само тя - любовта.
Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.
Думи нежни не шепна. И не мисля на глас.
Само още се будя недосънувана нощем,
и обичам, Господи, колко още обичам...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
КОЛКО ОщЕ щЕ БЪДЕш ОБИчАНА-МНОГО
-
Хубав стих,изпълнен с болка от любовта!
-
Грешим и ще грешим!!!
Изплакан стих, Джейни!!!
Поздрави! -
Нима има човек, който би разбрал поетите?
Та те са винаги в опозиция със самите себе си и...
И макар неразбрани, даже и в това се крие чарът им!
-
Добре че са тези недосънувани сънища, защото за жалост рядко се случва те да се сбъднат и да траят вечно. Поетите живеят от мечтите си и вечно сънуват! Отърване няма!!!
Поздрави, Джейни! -
Продължавай да обичаш, Джейни!!! В това е силата, не в омразата!!! Поздрави!!!
-
Права си Джейни, всичко това Тя ни причинява
но как от нея да се отречем, а няма и забрава.
Поздрав за стиха и усмивка за теб. -
Благодаря ви!
Има време да разбереш Мариана, времето е пред теб! -
...И проклех любовта...
Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.
Думи нежни не шепна. И не мисля на глас.
Само още се будя недосънувана нощем,
и обичам, Господи, колко още обичам...
* * *
Прекрасно си го казала, Джейни! И да я кълнем, пропъждаме, да мислим, че я няма, тя - Любовта, винаги оставя частица от себе си в сърцето, и все така до болка обичаме... Поздрави! -
Мисля че любовта не етакава каквато си я описала.... Накрая казваш:
Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.
А след това завършваш с: и обичам, Господи, колко още обичам...
мисля че си противоречиш?Не разбирам на края няма ли я любова или продължаваш да обичаш?Иначе като идея ми харесва добре е замислено само малко корекции му трябват -
хареса ми
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да не мога да дишам, думи все да шептя,
дето друг не разбира, а само тя - любовта.
Браво!
Поздрав за стиха!