Недосънувани сънища
Недосънувани сънища, някой ми ги отне.
Недосънувана, бяла се изплъзна нощта.
Дълго късно се будех и шепнех слова,
обица да ми бъдат, никога да не греша.
От прошепнати думи още много боли.
Нямах мира в душата. И проклех любовта.
За какво ми е, да не мога дори и да спя,
да не мога спокойна да посрещна деня.
Да не мога да дишам, думи все да шептя,
дето друг не разбира, а само тя - любовта.
Нея вече я няма. Онемявам в безстишие.
Думи нежни не шепна. И не мисля на глас.
Само още се будя недосънувана нощем,
и обичам, Господи, колко още обичам...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
