20 jun 2009, 20:28

... (недоверие)

  Poesía
1.8K 0 23

... изгубих се по пътя си към теб.

Уж  исках да вървя, а пуснах котва.

... насред морето вятърът свиреп

за малко да обърне мойта лодка.

 

Изгубих се, денят ми стана къс

и абордажно мракът ме притисна,

заклещи ме със нечовешки хъс,

във обръч стегната - увиснах...

 

... потърсих се по пътя си към теб -

без свобода не мога да живея,

... недоверчиво гледаш моя хляб,

 не те виня... не мога да посмея.

 

... изгубих се  - ръката ми стърчи

достатъчно самотна на превала,

ако сърцето ти не замълчи,

навярно ще я хванеш на раздяла...

 

 ... заглъхват  вече с вятъра в  нощта

самотните ни нощи и копнежи…

една НЕпразно чакаща ръка,

един живот, отчаяно наежен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • изгубих се, по пътя..на любовта, малко след като я намерих.. Колко малко ни трябва,за да се намерим отново..
  • Поздрави, приятелко!
  • Много висока оценка си ми дала, Ани !! Благодаря ти !
  • Нели, страхотен стих. Мисля, че е стъпка над останалите ти стихове. Харесах много!
  • Страхотни сте !!Радвам се че сте тук !!

    veesii70 (Веселка ) ,Lotrek (Петър Койчев)
    Победител (Васил Георгиев), Barona38 (Ивайло Терзийски)
    ananel (Нели Христова), Laska (Ласка Александрова
    aborigen (Борко Бърборко),ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН
    wind2008 (Владимир ) ,voda (Елица Ангелова)
    Жулли (Юлия Димитрова) ,yossifova (Весела ЙОСИФОВА
    Mia2442 (Миа Петрова) Nella_gold (Нели )
    purko59 (Ангел Веселинов),feia (Вилдан Сефер)
    линасветлана (Светлана Караколева),stef_bobi (Яна )
    rocker (Велин), Andromaha (Белла )

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...