... (недоверие)
... изгубих се по пътя си към теб.
Уж исках да вървя, а пуснах котва.
... насред морето вятърът свиреп
за малко да обърне мойта лодка.
Изгубих се, денят ми стана къс
и абордажно мракът ме притисна,
заклещи ме със нечовешки хъс,
във обръч стегната - увиснах...
... потърсих се по пътя си към теб -
без свобода не мога да живея,
... недоверчиво гледаш моя хляб,
не те виня... не мога да посмея.
... изгубих се - ръката ми стърчи
достатъчно самотна на превала,
ако сърцето ти не замълчи,
навярно ще я хванеш на раздяла...
... заглъхват вече с вятъра в нощта
самотните ни нощи и копнежи…
една НЕпразно чакаща ръка,
един живот, отчаяно наежен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
Благодаря ти !
