Недоверие

4 ago 2017, 22:57

Poesía

361 0 2

Недоверие отново се заражда

и помръква радостта…

Дали егоизмът го поражда

или просто възрастта…

На никого животът не прощава,

убива чувства, сетива…

Понякога е толкоз трудно,

да съхраниш достойнство и душа.

Недоверието е като отрова,

прониква бавно в кръвта.

Чувствата разяжда…

наранява и убива любовта.

Кому това е нужно…

животът си върви към края.

Нали от нас зависи…

дали ще бъдем в ада или рая.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2018-01-18T18:07:00+02:00

Прекрасен стих!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-08-05T00:22:09+03:00

Мъдро послание, Лилия! Поздравления!