Тя никога не е доволна
и вечно крив ù е светът,
и все душата ù е болна,
отритната - за кой ли път!
Лицето – вкисната чорбица,
гласецът - с благост на сатър.
Очите в чуждата паница,
а инатът - като на катър!
© Тодорка Стойчева Todos los derechos reservados